В пясъчния шал на тишината
В ПЯСЪЧНИЯ ШАЛ НА ТИШИНАТА
Ще поседя край тебе на брега
и огъня ще гледам – как въздиша,
за полет как разтваря той крила –
заложници на есенната киша.
Как птицата, която е пленил,
се колебае между двата свята,
как стъпките заглъхват без следи
сред пясъчния шал на тишината.
Така могла бих чак до сутринта
глава на рамото ти да отпускам –
защото знам, че ти ще бъдеш там
и ще четеш скръбта по мойте устни.
И ще попиеш всяка топлина,
която в мене август приютява,
преди да връхлетят без капка жал
студът и непокорната забрава.
© Валентина Йотова All rights reserved.
