В ранен час
Сутрин спала – недоспала аз,
вземам листа скъсан нощем
и изливам в този ранен час
болката в мен жива още,
дето е изгонила съня
и забола се в душата.
Мислих, че е отшумяла тя,
а пък бърша си сълзата…
Всеки носи някаква тъга,
дето цял живот не стихва.
Претъркулва се пак сив денят –
новият с какво ли идва…
Дали ще е мрачен или не,
той живот е на земята.
Грехота е миг да се пилей.
Как ухаят цветята!
Мъко моя, пролет е и аз
искам да я изживея!
Теб ще нося до последен час,
днеска слънце да ме грее!
Синьо, и зелено, и лъчи,
вятър – ласка по косата.
Огънче във моите очи
малко влажни от росата…
© Ани Иванова All rights reserved.
