В самотата – самотни...
В самотата – самотни,
в добротата – добри,
в лошотията – лоши,
във тъгата – сами.
Ето спуска се мрака,
и ни кани на чай,
светлината пък чака,
да я срещнем през май.
И се лутаме слепи,
в омагьосан вертеп
ту сме силни, ту – клети,
ту сме ценни, ту – смет.
Тъй тече си живота,
ден след ден, час след час,
и се будим внезапно,
полудели... без глас.
Пред дилема стаени,
си избираме как
да живеем свободни,
или тънещи в мрак.
И сърцето заплаква,
а душата кърви,
със сълзите изплакваме,
свойте странни съдби.
Потопени до дъно,
в непрогледния мрак,
ще започнем да светим,
и да даваме знак.
Че сме вече красиви,
и невинни деца,
а от дните ни сиви,
ще остане стена.
На стената ще пишем,
че сме тук и сега,
и ще литнем да вземем,
свобода, светлина.
Ето светъл си вече,
мракът няма го в теб,
ти си топло човече,
а не купчина лед.
© Неземна All rights reserved.
)
