В силата си станах слаба..
Минало ли? Триста зими. Лято – миг е или два.
Скелет в гардероба, рими, мисъл в нечия глава.
Закопнели тръпни пръсти, щурчова цигулка тиха,
любовта – на теб да кръсти няколкото нежни стиха.
И съдбата днес е друга тя ли пътя ми избра?
Белези, тъга, съпруга... Днес съм малко по-добра.
Мъдростта ми грош не чини, ти ми дай и лик, и име,
и за дни, като години безпризорна приюти ме.
Нямам много. Плам, тревога, обич, песен и душа,
силата, че още мога от любов да съгреша.
В женствената кротка леност аз вода съм ти и хляба,
промених се несъмнено. В силата си станах слаба.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
