Nov 23, 2025, 7:09 AM

В средата на мечтите

247 3 8

В средата на мечтите съм се спряла,

на мостчето под вишни разцъфтели.

Усмивка на лицето ти изгрява,

с топлина докосват ме ръцете ти.

Притихнала мечтая си за слънце,

за вятър палав, спрял се във очите.

За любовта, която боцка като трънче

и нежно пали огъня в душите ни.

………………

Под клони разцъфтели остана любовта

и в капки дъжд превръщат се сълзите.

Сега е тиха есен. Ще чакам пролетта.

…на мостчето, в средата на мечтите…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

  • Ина, Георги, благодаря ви! Мостчето е там - в средата на мечтите!
  • Присъединявам се с аплодисменти към зругите.
    Поздравявам те 🌹
  • Мина тази пролет на живота, но обичта е тази, която ни среща отново и отново на това мостче. Хубаво!
  • Благодаря ти, Никола! Много хубав коментар си ми оставил, любовта никога не угасва!
    Благодаря!
  • Любовта пали огъня, от който огън и след време тлее жарава в душите ни! Много ми хареса написаното, Скити! Поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...