В стените твои съм вградена...
Вградена съм. В стенното пространство.
Хоризонтално подредила дните.
Желанието за обич пратих в странство.
Едва ми стигнаха парите.
На източната съм събудена,
люлея с поглед нежността в леглото ти.
Лъжата в миналото ме пропъди,
сега невидима се стеля по стъклото ти.
На южна и на северна стена в мълчание
не спирам да те гледам как минаваш
през дните си, с очакващо внимание
своите чувства да отдаваш.
На западната залезно заспивам,
но устните ми проговарят
и топлина от свещите разливам.
Восъчните сълзи много парят...
Вградена съм. Зазидана до невъзможност.
Загубил равновесие ще се опираш
с ръце, от хаос разтревожени...
Покой до мене ще намираш.
© Ниела Вон All rights reserved.
