В сълзата на врабец ме има
В крилете на бездомен май,
в сърцето на побъркан климат,
живея. В приказка безкрай.
В сълзата на врабец ме има,
създавам си от думи свят,
от вятър замъци си вдигам,
в съня липите вън цъфтят,
душицата ми – на авлига,
сънува слънчице и глъч,
от нищо си създава празник.
Луната пада, на калъч,
сред въжделения напразни.
И залезът изтлява в дим,
звезди на колене се молят,
в стиха ми да я измълчим,
несбъдната, студена пролет
© Надежда Ангелова All rights reserved.
