В сълзите си се приютявам...
В сълзите си се приютявам...
Очите ми искат да плачат... сълзи!
Кому ли са нужни душевни отвàри?
Горещата влага нагоре пълзи,
горчи, задушава и пàри.
Стискам очите, не ми трябват следи!
Какво от това, че съм лесно ранима!
Имах право да плача... преди,
днес съм “горда и несъкрушима”.
Неизказани чувства на ранено сърце,
напират през миглите в здрача,
търкулват се, чисти, по мойто лице...
По дяволите... аз вече плача!
Бликнали сълзи - капки морфин,
отнемат болката и облекчават,
по начин особен, топъл и фин,
в мокрия си свят ме приютяват.
© Арина All rights reserved.
