В съня ми крехък
В съня ми крехък плахо ти ела -
тръгни по сребърната нишка на душата,
ще те наметна с моя звезден шал,
откраднах го от нимфите на необята.
Вземи протегнатата ми ръка -
тя мост е между звездни кули,
компас сред черната космическа река,
в която детството си сме изгубили.
Аз чакал съм те цял един живот
и от секундите оплетох ти подарък,
обърнал гръб на мисъл за възход,
не минал божията триумфална арка.
Но теб докоснал, мигом оживях
и нека в този миг затворени останем,
той наша вечност е - невинен грях,
изкупил святостта на всичко праведно.
© Младен Мисана All rights reserved.
