В съня ми ти се връщаш... Полъх жив
отново ме прегръща с топлина.
Светът ми се обагря с дух красив
и чувствам възродена светлина.
Ефирната ти същност - о, Жена -
мечтанията ми възпламенява.
В молитвите сърдечни си една
и твоя чар сияйно окрилява.
Китарата вълшебно обновява
със влюбени мелодии душата.
Надеждата зовяща с глас споява
на стиховете вярата пресвята.
Не ще си тръгнеш ти от мен. Оставаш
каквато бе... и ще ме вдъхновяваш.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
