Sep 14, 2017, 5:05 PM

В сърцето ми докрайно ще прелееш…

  Poetry » Love
536 2 0

В сърцето ми докрайно ще прелееш…

 

Прибрана е във мене любовта,

скътана във дълбокото не мига,

спокойна съм във тази тишина,

душата ми просторите намира.

 

Превръщам се във птица и летя,

свободна съм във моята сакралност,

когато нощ настъпи пак блестя,

със вятърна магическа омайност.

 

По мъничко за тебе ме боли,

но свикнах и сама да оцелявам,

в преследване на купища мечти,

реалност със очите си създавам.

 

И знам ще дойдеш някога при мен,

със моята усмивка ще се слееш,

от моя дъх завинаги спасен,

в сърцето ми докрайно ще прелееш.

 

14.09.2017г.

Елица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...