В сърцето ти
В сърцето ти
Душата ми остана си щастлива,
макар че все я дялкаха, гласяха.
Надипляха я в розови усмивки,
посипваха я цялата със захар.
Пантофките ù бяха по калъпи,
короната тежеше над очите.
Решеше ли за миг да се озъби,
наказваха я, уж да се възпита.
Направиха я цялата в извивки,
но никоя не пасваше на кралство.
Под пищни маски пак остана дива,
позлатата събличайки с нахалство.
Сега е съвършена като обич,
надбягва се, но само с ветровете.
А стане ли дъждовна като облак,
се сгушва във сърцето ти и свети.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
