В трето лице
Разплиташ ги душите
-макар и трудно да е
в днешно време,
душа в душа
да се огледа.
И скрити,
безпаметни,бездомни,
открито-гневни,злобни,
душите наши стенат
за перо
и листи бели.
А тебе те боли
за тях,
за клоните през зимата,
че ще измръзнат, а са голи.
За децата,
внуците,
за техните деца.
Дори и за глупаците,
и те сърца в гърдите носят.
Понякога ти се крещи,
теб някой питал ли те е
дали не ти тежи
да се прибираш вечер
посрещана от четири стени
във Мрак,сред купища кашони
и тиктакането на стенния часовник,
да спомняш,
защото вече да живееш не остана.
Понякога люти ти
онази стара рана.
Все още помниш
как разби сърцето ти
една човешка драма.
Преглътна го на две на три
със водката
Извади листите и старото перо,
и думите сами изплакаха
Перото скърцаше,
листа във черно се обагри,
нощта бълнуваше
не вярваше,
че толкова голямо е
човешкото страдание.
Уви,Животът гаден е
Разчиташ ги душите
като книга,
разлистваш ги,
а пръстите ти разранени
към перото пак посягат.
И страниците преразказваш,
и болките със радостите
преживяваш,
и още ти тежи
за клоните през зимата,
че ще измръзнат,
защото голи са,
а до пролетта остава
половин живот мълчание.
© Киара All rights reserved.
