В твоите очи
В твоите очи видях изгреви
и залези, в твоите очи видях
искрящи звезди. Там, на
мястото наше, полегнали
на зелени и тучни поля, под
прохладната сянка на Балкана
могъщ, аз за пръв път се
в тях вглед`ах и живота свой
осъзнах. Едно момиче нежно
и влюбено с душа неопетнена
показа ми – свободен – по кой
път да поема. И не искаше ти
нищо в замяна, но даваше ми
покой на душата уморена. И
докато милвах те по лицето нежно
в твоите очи светли видях
божията любов отразена. Изгубен
бях и ти ме намери и каза ми
"Ела и си почини, път дълъг вървял си!"
А нощ беше вече настанала и още
нещо видях в твоите очи, което
и влюбен не може да изкаже дори!
Видях градина в бурени и тръни
обрасла и сред тях разлистена, уханна
роза една – моето момиче сред
жените беше това, нежели друга
жена! Там в полите на Балкана под
звездното небе в твоите очи, о, светло
дете видях себе си отразен, и нов
и чист, като мускетар в плащ от
светлина пременен!
© Давид Иванов All rights reserved.
