Feb 19, 2007, 5:38 AM

В твоят сън

  Poetry
1.2K 0 28

Прозореца напълно не затваряй,

резето не заключвай във нощта,

и никакви прегради не поставяй,

сърцето отвори, запали свещта.

 

Тя  е  знак  и  пътя  ще  покаже,

изгубена  дори  да  съм  във  мрака,

гори ли, пламък да мъждука даже

аз ще знам,  че любовта  ме чака.

 

Милувка плаха, нежно щом усетиш,

тогава  отвърни  ми с мъжка ласка,

усмивката  и  допира  щом  сетиш,

към мен се доближи без фалш и маска.

 

В  обятия  спокойствие  открил,

със мен тръгни по дъхави поляни,

ягодов  нектар  с  копнеж  отпил,

капки сок  от   устните   желани.

 

А  след това във  унес отпусни се,

намерил водопад от мека топлина,

отдъхнал с утрината  завърни се,

щастлив от сън, дарен ти от жена.


(а)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Мими.
    Ей за този стих ти казах
    ама като си нямам слух ...
    Съдба.

    Поздрав и усмивка.
  • Вдъхва спокойствие, мир и финес
  • Благодаря ти за думите Стефан.
    Доловил си ...

    Поздрав и усмивка.
  • Ани, май сме от една порода
    и интересно, защо ли е така?
    Дали заради името, или града
    или годините? Просто питанка.

    Благодаря ти за римите във думите,
    дано често ни се пресичат друмите.

    Поздрав и усмивка за теб Ани.
  • Редейки рими живееш ти
    и с твойте рими други живеят
    не спирай, мила, реди, реди
    за такива рими всички копнеят

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...