В твоят сън
Прозореца напълно не затваряй,
резето не заключвай във нощта,
и никакви прегради не поставяй,
сърцето отвори, запали свещта.
Тя е знак и пътя ще покаже,
изгубена дори да съм във мрака,
гори ли, пламък да мъждука даже
аз ще знам, че любовта ме чака.
Милувка плаха, нежно щом усетиш,
тогава отвърни ми с мъжка ласка,
усмивката и допира щом сетиш,
към мен се доближи без фалш и маска.
В обятия спокойствие открил,
със мен тръгни по дъхави поляни,
ягодов нектар с копнеж отпил,
капки сок от устните желани.
А след това във унес отпусни се,
намерил водопад от мека топлина,
отдъхнал с утрината завърни се,
щастлив от сън, дарен ти от жена.
(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
