В твоята Есен...
В твоята Есен...
Преди да плъзнат дрипави мъгли
по пътищата есенни да просят:
„О скъпа моя, как не сме могли
по-рано да се срещнем?”- е въпроса...
И въздуха тежи от аромат,
от сладост лепне, а в очите гложди-
завихрени с рояци се въртят
от гроздовия сок пияни дрожди...
На есента си златните листа
ми застели и покани да легна-
в увяхването има красота
навярно и защото е последна...
Със щедрата си Обич ме грабни,
оваляй ме в нападалата шума
и повече ще са добрите дни-
повярвай, имаш честната ми дума!..
И нищо че ще духнат Ветрове
и отнесат килима ти вълшебен
аз ще го стигна дето и да е
от Есента ти прелестна обсебен!..
А тръпката разтърсила ни днес
ще продължи хиляда дни и нощи
пък после ще опитаме, с финес
от Есента да си измолим още...
И в припека на всеки слънчев ден
отпуснат ни от Циганското лято
ще те желая скъпа, осенен
от чувство много есенно и свято...
д-р Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
