Sep 29, 2012, 10:33 AM

В твоята Есен... 

  Poetry » Landscape
595 0 4

В твоята Есен...

 

Преди да плъзнат дрипави мъгли

по пътищата есенни да просят:

„О скъпа моя, как не сме могли

по-рано да се срещнем?”- е въпроса...

 

И въздуха тежи от аромат,

от сладост лепне, а в очите гложди-

завихрени с рояци се въртят

от гроздовия сок пияни дрожди...

 

На есента си златните листа

ми застели и покани да легна-

в увяхването има красота

навярно и защото е последна...

 

Със щедрата си Обич ме грабни,

оваляй ме в нападалата шума

и повече ще са добрите дни-

повярвай, имаш честната ми дума!..

 

И нищо че  ще духнат Ветрове

и отнесат килима ти вълшебен

аз ще го стигна дето и да е

от Есента ти прелестна обсебен!..

 

А тръпката разтърсила ни днес

ще продължи хиляда дни и нощи

пък  после ще опитаме, с финес

от Есента да си измолим още...

 

И в припека на всеки слънчев ден

отпуснат ни от Циганското лято

ще те желая скъпа, осенен

от чувство много есенно и свято...

 

д-р Коста Качев

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??