В тъмното
В Т Ъ М Н О Т О
"Чакай ме, слънчице, ида през мрака си..."
Илко Илиев
Чакай ме, слънчице! - някой прошепна.
Чух ли? Надежда ли в мене потрепна?
Знам, че отдавна се е свечерило.
В тъмното как той видя в мен светило?
Пътят през минало - тих - криволичи.
Можеш ли още, сърце, да обичаш?
Можеш ли слънце да бъдеш и пита? -
глас непознат Любовта ми попита.
Търсех те дълго! - отвърна сърцето.
Пеят камбани рождественски! Ето -
аз пред Христовите порти на храма
днес се заклевам във изгрев за двама!
Негово слънце съм!...
... Будя се в мрака...
Само надеждата още го чака...
© Мария Панайотова All rights reserved.
