И бродил той в тъма за слепи,
да търси своята любов,
преминал през пустини - степи,
и спрял до порти със покрОв.
А там зад портите, отвъд,
донасял вятър, тишина...
И отново, и за кой ли път,
нашепвал нежни имена....
И знаел той, с кръвта си го усещал,
че тя е там, зад тежките врата,
сърцето му, е като жар гореща,
така гори, любов в плътта......... ...