В търсене на отговорите
Валят искри от пурпурния залез
и с жар посипват плажа опустял,
загръщайки го в мълчалив воал,
сегиз-тогиз раздиран от талази
разбиващи се в скална самота вълни.
Дали от самотата най боли?
Прибирам се сред градската гълчава,
приличаща на някакъв гигантски тост.
Дрескодът тук е съвършено прост
и първо светско правило налага
да се обличаш в дребни хули и сплетни.
Духовната ли нищета душѝ?
Поспирам пред витрина ярки чувства,
на разпродажба май - народът се тълпи.
Най-евтино фалшивата любов върви,
промоцията няма как да се изпусне
и на кого му пука кой ще накърни.
Лъжата може би така тежи?
Зовът на вечното море ме връща
да диря отговор край мъдрите води.
... Защо не съм я виждала преди,
щом мракът някак си не я поглъща,
че светла песен от сърцето ѝ се лее?
Коруба-лодка на брега белее,
а в нея - седнал сребровлас моряк
наплита мрежи от коралови лъчи
и пее за безгрижие, любов, мечти,
при все, самият с протезиран крак -
крушенец в битките със бури зли.
Моряко, участта ти как не те сломи?
"Живял съм дълго, много съм узнал,
безумната любов изпитах също,
познах разкош, и битка за насъщния,
разгул, падение, възход, печал.
От себе си държал съм настрани
единствено което отвътре ни руши -
да сторя своя панахида; жив."
© Таня Донова All rights reserved.
