Сутрин рано ставам.
Бързо се обличам.
Лице и зъби мия
в училище тичам.
Щом там отида,
със приятелите се събирам.
С песни, разговори и игри,
докато звънецът ни раздели.
В две редици се редим,
за да влезем във класа.
После с интерес следим
и отваряме учебниците.
Всеки прави грешки,
но не толкоз, колкото са по света.
Във училище се учим,
учим да сполучим.
© Силвия Герджикова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
