Сутрин рано ставам.
Бързо се обличам.
Лице и зъби мия
в училище тичам.
Щом там отида,
със приятелите се събирам.
С песни, разговори и игри,
докато звънецът ни раздели.
В две редици се редим,
за да влезем във класа.
После с интерес следим
и отваряме учебниците.
Всеки прави грешки,
но не толкоз, колкото са по света.
Във училище се учим,
учим да сполучим.
© Силвия Герджикова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
