Сутрин рано ставам.
Бързо се обличам.
Лице и зъби мия
в училище тичам.
Щом там отида,
със приятелите се събирам.
С песни, разговори и игри,
докато звънецът ни раздели.
В две редици се редим,
за да влезем във класа.
После с интерес следим
и отваряме учебниците.
Всеки прави грешки,
но не толкоз, колкото са по света.
Във училище се учим,
учим да сполучим.
© Силвия Герджикова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
