В ъглите
Разпилях много слънчеви дни,
отлетя пропиляното време,
от обиди животът прогни,
но смъртта не дойде да ме вземе.
И видях накипели сълзи
в очи натъжени на хора,
пак омразата лепне, пълзи
в диво разбунени спорове.
Бавно кретат разкрачени дните
и вървят към пореден театър,
из бездънни простори се скитат,
но пропадат в разбудени кратери.
Диво лази, пълзи накипялата лава,
пак изхвърля надежди по пътя,
задушена, копнежната слава
в тъмни дупки надеждите къта.
И трепти светлина във тунела,
но объркан се лутам в мъглите,
преоткрих на живота модела,
но дивея и плача в ъглите.
© Димитър Станчев All rights reserved.
