Jan 14, 2008, 12:06 PM

В ъглите 

  Poetry » Phylosophy
610 0 14
Разпилях много слънчеви дни,
отлетя пропиляното време,
от обиди животът прогни,
но смъртта не дойде да ме вземе.
И видях накипели сълзи
в очи натъжени на хора,
пак омразата лепне, пълзи
в диво разбунени спорове.
Бавно кретат разкрачени дните
и вървят към пореден театър,
из бездънни простори се скитат,
но пропадат в разбудени кратери. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Random works
: ??:??