Разпилях много слънчеви дни,
отлетя пропиляното време,
от обиди животът прогни,
но смъртта не дойде да ме вземе.
И видях накипели сълзи
в очи натъжени на хора,
пак омразата лепне, пълзи
в диво разбунени спорове.
Бавно кретат разкрачени дните
и вървят към пореден театър,
из бездънни простори се скитат,
но пропадат в разбудени кратери. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up