Искаше да ме скриеш
зад девет завеси.
И само ти да надникваш,
когато ледена песен
те беси.
Искаше да ме имаш
в задния двор
на мечтите си.
И само ти да ме късаш,
когато ръцете ти
са празни лехи
от надежди.
Сега си тревожен
и само
троскоти никнат
по калдъръма ти,
от суша
напукан.
Нима не знаеше -
в задния двор
не садят перуники.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
