Sep 30, 2006, 4:33 PM

В зората на бъдното

  Poetry
1.1K 0 11
В зората на бъдното -
потайно и властно,
забравила чуждите,
зловещите "ласки",
в зората на истини,
по-наши от всичките,
отчайващо - трепетно
ги грабвам горкичките
тях грачещи спомени,
съдбовно ранили ни,
греховно отровени,
аз вземам ги...
                        Знаеш ли
таз участ известната,
тя нас не забравила,
нахално наместила,
в живота поставила
закона на другите
с нечувана мощ,
дано не очудва те -
ще грабне я в таз нощ
зората на бъдното.
Без думи и краски...
...там, после - в отвъдното
ще кажем си "Здрасти!"...





 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...