Валеше ...
По вятъра писмото долетя,
облак бял станал беше лист,
върху него приказни цветя
изписваха изпратената вест.
Красиви рози, белоснежни
ароматни царствени цветя,
меко кадифе, листи нежни,
ефирни, знак за чувствата.
Почувствах тяхното послание
ръмеж цветовете им красеше:
искрящи и окъпани в сияние.
Сълзи валяха, в мен валеше.
облак бял станал беше лист,
върху него приказни цветя
изписваха изпратената вест.
Красиви рози, белоснежни
ароматни царствени цветя,
меко кадифе, листи нежни,
ефирни, знак за чувствата.
Почувствах тяхното послание
ръмеж цветовете им красеше:
искрящи и окъпани в сияние.
Сълзи валяха, в мен валеше.
Ти знак изпращаше ми с тях
искаше отново да се засмея,
галеха ме, но друга вече бях,
не можех да забравя... нея.
А ти не подозираше, че зная,
запита: „Защо се просълзи?",
отвърнах: „От цветната омая."
Валеше. Навътре мъката пълзи.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
