Вали
Вали, вали... Не спира да вали.
Във мен любов и скръб се изваля.
И питам се замислено дали
остана малко... Да я разделя
със някой, дето праведен е, чист,
не е излъгал никой досега.
По- бял е и от неизписан лист,
по-светъл и от девствена дъга.
И нека пак не спира да вали...
Ще съм спасена, смела ще съм аз.
От липса на любов не ще боли.
Ще ме прегръща нежният му глас.
Ще грее тая обич във дъжда.
Потоп да дойде - ще ни утеши.
Забравили и злоба, и вражда,
света ще скрием в нашите души.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
