MoNs0oN
17 results
Скрит от света спи кротко денят,
а нежно го пази сянката на нощта.
Заспивам. Чужди гласове шептят
и към себе си ме зоват. „Ела, ела.”
До прозорчето бях. В захлас. Сама. ...
а нежно го пази сянката на нощта.
Заспивам. Чужди гласове шептят
и към себе си ме зоват. „Ела, ела.”
До прозорчето бях. В захлас. Сама. ...
659
Слънчеви лъчи в очите ми
oтразяват неоткрити светове.
Навярно приключения предлагат ми,
aла единствено пред себе си виждам
картини, без цветове. ...
oтразяват неоткрити светове.
Навярно приключения предлагат ми,
aла единствено пред себе си виждам
картини, без цветове. ...
674
Излъжи ме за последно.
Че небето ще е сиво за кратко.
А със залеза не свършва денят.
Излъжи, че няма да усещам
горчивата болка, изгаряща душата, ...
Че небето ще е сиво за кратко.
А със залеза не свършва денят.
Излъжи, че няма да усещам
горчивата болка, изгаряща душата, ...
546
И днес отново навън вали.
Стоя до прозореца и гледам
как дъждовните капки по него
рисуват плачещи картини
върху прозрачен фон от сълзи. ...
Стоя до прозореца и гледам
как дъждовните капки по него
рисуват плачещи картини
върху прозрачен фон от сълзи. ...
667
Тази нощ е тъй прекрасна.
Кара ме умислена да затихна.
Тази нощ - една единствена.
Тайничко на мен се усмихна
със твоите блестящи очи ...
Кара ме умислена да затихна.
Тази нощ - една единствена.
Тайничко на мен се усмихна
със твоите блестящи очи ...
602
1
Kое боли най-жестоко?
Когато вътрешният глас
шепнейки ти отговаря:
„Корабът отплава.”
И ти мигом се впускаш ...
Когато вътрешният глас
шепнейки ти отговаря:
„Корабът отплава.”
И ти мигом се впускаш ...
1107
9
Един късен следобед,
пътувайки с автобуса,
прибирам се вкъщи
и мисля...
Но защо отново за Бога ...
пътувайки с автобуса,
прибирам се вкъщи
и мисля...
Но защо отново за Бога ...
751
2
Огледало, Огледало, я кажи
красивата илюзия къде изчезна?
Сега си празно, нищо не виждам.
Освен странния ми тъжен образ...
Огледало, Огледало - потърси. ...
красивата илюзия къде изчезна?
Сега си празно, нищо не виждам.
Освен странния ми тъжен образ...
Огледало, Огледало - потърси. ...
954
3
Умри!!!
За вчера, за онзи път…
Умри!!!
В пепел се превърни.
Кътче в ада си поискай... ...
За вчера, за онзи път…
Умри!!!
В пепел се превърни.
Кътче в ада си поискай... ...
673
5
Плача. Крещя. Бягам.
И затова виновен си ти.
Падам. Ядосвам се. Ставам.
И пак виновният си ти.
Погледни ме във очите... ...
И затова виновен си ти.
Падам. Ядосвам се. Ставам.
И пак виновният си ти.
Погледни ме във очите... ...
851
6
Влакът отминава
бързо, шумно.
Влакът отминава
там, далече в планината.
Наоколо е бездумно. ...
бързо, шумно.
Влакът отминава
там, далече в планината.
Наоколо е бездумно. ...
623
4
Поспри, жестока луна!
Защо сърцето ми разби
на хиляди малки парченца,
досущ като снежинки?
Защо в нощта му забрани ...
Защо сърцето ми разби
на хиляди малки парченца,
досущ като снежинки?
Защо в нощта му забрани ...
691
2
Сара - слънцето в очите на хората, красивата принцеса от приказките, добродушката, която винаги подаваше ръка. Всеки се чувстваше погален от съдбата около нея. Но тук идва въпросът - как се чувстваше самата Сара? Да, беше заобиколена от толкова много хора, но и се чувстваше толкова самотна. Но никой ...
859
2
Усмивката ми сега е замръзнала
и захвърлена дълбоко във времето.
По-дълбоко, отколкото можеш да си представиш,
където дори не може да бъде намерена.
Не е във въздуха или някъде по земята, ...
и захвърлена дълбоко във времето.
По-дълбоко, отколкото можеш да си представиш,
където дори не може да бъде намерена.
Не е във въздуха или някъде по земята, ...
649
3
Прекрасен летен ден. Живот. Сияние. Топлота. И в същия този ден миловидно малко създание се разхождаше сам-само близо до тихия парк, където почти винаги нямаше никого. Това прекрасно място е дарено с красиви цветя - всяко от всяко по-нежно, по-живо. Заедно те танцуваха с вятъра, вплетени и омаяни. М ...
1847
4
Аз - една от всички,
мечтаейки за много,
получавайки малко.
С усмивката позната
и болката в душата… ...
мечтаейки за много,
получавайки малко.
С усмивката позната
и болката в душата… ...
901
4
Как ли може да изглежда чувството, което те кара да изчезнеш - на място, където никой не те търси, никой не те и намира. Място, което е твоят другар за известно време, а ти самият през това време си мислиш с колко хубави неща е изпълнен живота, и колко сложен става той заради тези неща… в крайна сме ...
1154
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
