Вали
Вали
Вали. Дъждът не спря и през нощта
сякаш, че продъни се небето.
И днес дъждът вали от сутринта.
Пълзи мъглата бавно във полето.
Светкавица, а после силен гръм.
Ехото кънти във планината.
Дъждът вали като в кошмарен сън!
Вали навън! Вали и във сърцата!
Дали и утре ще вали, не знам,
но искам да е светло във душата!
Човек роден е и умира сам!
Цял живот той търси светлината!
Вали. Дъждът не спря и през деня.
Вали отвън, вали и във душата!
Навява спомени за любовта!
За обич, за раздяла. За тъгата!
Пролет е и нека да вали!
Облаци притискат се в земята.
Мрачно е. Дъждът като сълзи
лее се и тъне във мъглата!
04.06.2021 г.
© Георги Иванов All rights reserved.
