Вампирът
Простена старият вампир:
„Безсмъртието вече натежава."
Пребродил целия всемир,
от самотата взе да му призлява.
Не сам, но толкова самотен,
сякаш преди никога не е бил.
Не стига, че остана сиротен,
а и кръв отдавна не беше пил.
Чу разбойникът тъжен и стар
как незнайна, малка хитруша
принесла своя девически дар
и опитомила вампир - да я слуша.
Посмя се, но после посърна.
Прииска му се това да бъде той.
В плаща червен се загърна
и страшен нададе, чудовищен вой.
Това не беше заплаха,
а отчаяние и страх.
Ето как вампирът заплака -
готов беше да стане за смях.
Такава е присъдата жестока,
когато с времето мерим ръст -
или тръгваме в грешна посока,
или ни сочат със пръст.
© Весислава Савова All rights reserved.
