Вчера бягам си в "Кайлъка..."
Друга гледна точка към същата история можете да прочетете на :
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=281440
Вчера бягам си в „Кайлъка”,
а насреща... ня′къв чичка
бяга вяло, някак с мъка,
с лъсната от пот брадичка.
А във погледа танцуват
дяволчета чака-рака.
Уж на хрисим се преструва,
ала мъчи го мерака...
Ще ме изяде направо
с анцуга ми снежнобял.
Прецених го криво-ляво:
гледам - целият е в кал...
но очите... ах, очите -
мазни като кадифе.
Що ми трябваше да питам:
„Тука има ли кафе?”
Като светна оня чичка –
лично щял да ми покаже...
И той имал дъщеричка...
Щял да ме почерпи даже...
- Сори, чичка - аз насреща,
дръпнах му се доста грубо -
с гаджето си имам среща,
с тебе времето си губя...
И побягнах към кафето,
вече бях позакъсняла.
Виждам гаджето си, ето...
но изтръпвам премаляла.
Моичкият се захилил
с някаква червенокоса.
Боже мили, дай ми сили...
Искам да го цапардосам...
Сетих се за оня чичка.
Хукнах вън – да го догоня.
Щом настигнах го, самичка
му намигнах. А нагона
го затресе с триста волта.
Към кафето ме поведе
тържествуваща, доволна...
Дръж се чиче, дръж се, деде...
Мойто гадже (със оная )
ме видя и се извърна...
Аз пък цялата сияя,
тъпкано ще му го върна...
Чичката във миг помръкна.
Сякаш блъсна го цунами.
Тръгна вън да се измъква:
„Ей... това е дъщеря ми.”
Мойто гадже с дъщеря му...
Почна да ми става лошо...
Тя пищи като одрана...
„Оле, татко... бягай, Гошо!”
Четиримата стоиме
тъпо като истукани...
Чичката пелтечи „Миме...”
После сипе сто закани...
Барманчето се захили:
- Чуйте моята заръка,
който няма ум и сили,
да не тича във „Кайлъка”.
Кайлъка е природен парк, любимо място за разходка на плевенчани.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
