Вчера, днес и утре
Отминали мигове не се завръщат.
Врата захлопната не се отваря.
Назад сезоните не се обръщат.
Без жар умира огънят, догаря.
Слова изказани са хвърлен камък -
изречено напразно обещание.
Гори душата като в кървав пламък
от прошка и от тежко наказание.
Изнизват се отчаяно отломките,
неистов опит в обръч да се слеят,
да озаптят в окови непокорните,
а лудите, те - лудите живеят.
Божествен лъч на връх свободно копие
пронизва низост, помисли нечисти.
Прободени безжалостно от истини,
навеки заклеймени скверни мисли.
Прилича времето на златен пясък,
минава безвъзвратно между пръстите,
окъпан в светлина, в небесен блясък
прокрадва се и през мъглите - гъстите.
Не може вчера нивга да се върне,
утре е сън, жадувана мечта.
С любов живота свой да преобърнем.
Да бъдем днес, животът е сега!
© Златка Чардакова All rights reserved.
