11.06.2023 г., 10:13

Вчера, днес и утре

565 2 3

Отминали мигове не се завръщат.

Врата захлопната не се отваря.

Назад сезоните не се обръщат.

Без жар умира огънят, догаря.

 

Слова изказани са хвърлен камък -

изречено напразно обещание.

Гори душата като в кървав пламък

от прошка и от тежко наказание.

 

Изнизват се отчаяно отломките,

неистов опит в обръч да се слеят,

да озаптят в окови непокорните,

а лудите, те - лудите живеят.

 

Божествен лъч на връх свободно копие

пронизва низост, помисли нечисти.

Прободени безжалостно от истини,

навеки заклеймени скверни мисли.

 

Прилича времето на златен пясък,

минава безвъзвратно между пръстите,

окъпан в светлина, в небесен блясък

прокрадва се и през мъглите - гъстите.

 

Не може вчера нивга да се върне,

утре е сън, жадувана мечта.

С любов живота свой да преобърнем.

Да бъдем днес, животът е сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само днес и сега! Миналото е само спомени, а бъдещето - илюзия! Докато осъзнаем, че важен е МИГА, животът като пясък изтича...
    Поздрав, Злати!
  • Силно съм впечатлен от прекрасната, дълбока и стойностна поезия, която поднасяш по един превъзходен начин, Ромашка. Изчерпваш емоционално и цялостно темата от заглавието. "Вчера, днес и утре", затворени в "Carpe diem" на Хораций. Всеки куплет от това стихотворение е силно емоционално обагрен и сякаш доказва, че от непреходността на красотата, като естетическа категория, повява чувството за смърт, произтичащо от нейната мимолетност в реалния свят, защото тя е на гребена на мига - най-високата точка в нашето Сега и ако не успеем да я сграбчим, заедно с него, изпускаме я в подземията на паметта. Ще ми се да цитирам всички твои куплети, но поздравявайки те за цялостното изпълнение, се спирам на този:

    "Изнизват се отчаяно отломките,
    неистов опит в обръч да се слеят,
    да озаптят в окови непокорните,
    а лудите, те - лудите живеят."
  • Миналото никога не може да се върне. Спомените са в съзнанието ни, но какво ще запазим от тях? Дали ще пропуснем урока, който трябва да научим?
    Бъдещето донякъде е свързено с нашите избори, но не изцяло. Винаги може да изскочи нещо ненадейно.
    Да бъдем Днес и Сега, да изживеем пълноценно всеки миг - това е и мое убеждение.
    Отново поднасяш творба, изпълнена с мъдрост и истина.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...