Вчерашно утро
Вчерашно утро
В залеза на мъртви сенки
се стапя още миг живот.
По улиците мрачни бодро крачи,
подсвирквайки си песимизмът горд.
И все така гнети в сърцата
повелята на своя зъл морал.
Здравей, ти мое мрачно утро,
позорно пак душата ми окрало.
Ще крачим с тебе иронично
в килима от окапали листа.
Безжално пак показваш ми,
че утрото е просто фалш.
Ах, как не те е срам!
Наивната ми слепота да гониш.
Достатъчно е сиво без това,
в заблудата на сенки голи.
Но няма да се противя,
щом есенната шума ще запомни
самотните ни стъпки из града,
отекнали след чужди вопли.
И ето пак, красиво мое утро,
пристъпваш тъй засрамено и мудно.
А питам се - добро ли си, или поредно,
призвано да останеш тъжно вчера...
© Джоана All rights reserved.
