Jul 25, 2012, 4:10 PM

Вдишах тишина с благодарност

Poetry » Love

848 0 8

Душата ми притихна. Тишина.
Дори словата някъде се скриха.
Като пред буря, вятърът замря,
а птиците в гнездата се смириха.

И толкова бе тихо, че едва
дочувах всеки удар на сърцето.
Отмерваше то, с пулса на сърна,
желанието, скрито в битието.

Внезапен гръм. Избухна зарево.
Обля ме не стихийно, осъзнато.
Страстта, до днеска свита на кълбо,
разплете се, взриви ме без остатък.

Изрече свидни думи за съдба,
за заедност, за сливане в безкрайност.
Душа с душа се сляха на мига.
И вдишах тишина със благодарност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

страхотно е!

2012-08-06T03:33:59+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Вдишах и аз от твоята тишина, Таня!
Благодаря за удоволствието!

2012-07-27T15:40:51+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Поздравления, Танче, за искрените стихове, с които покоряваш

2012-07-26T16:52:41+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Прекрасно!
Поздравления!

2012-07-26T13:23:19+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"Душа с душа се сляха на мига.
И вдишах тишина със благодарност." - та какво повече и по - красиво от това!

2012-07-26T00:34:22+03:00