Докъдето погледът ти стига...
Там небето е до черно синьо...
Там морето впримчва се в краката ти...
Там е хубаво и ласкаво...
Там и дъх едва, едва поемаш...
Там неистово редиш поеми...
Там се рее вятър във косите ти...
Там сърцето не застива...
Там откриваш цветя пясъчни...
Там за гушата си хванат...
И дишай, дишай, дишай...
© Мариола Томова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
