Вдясно
Боли ме вдясно – там, където те прибрах,
че във гърдите ми е сметище отляво –
с години трупани неистини и прах
от куп любови, дето бавно натежават.
Боли така, че и душата си ще дам
на онзи дявол, който махне те в замяна.
Не занимавам Бог. Едва ли има храм,
във който болките изгарят със тамяна.
Боли ме... Не душата. Не и съвестта.
И не където са останали усмивки,
за други пазени, потънали в сметта.
А там, отдясно. Все боли ме. Без почивка.
Вината моя е. Защо ли те прибрах?
Та във сърцето ми отдавна няма място!
От самота навярно... Може би от страх,
че ще умра без болка. Даже да е вдясно.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
