Боли ме вдясно – там, където те прибрах,
че във гърдите ми е сметище отляво –
с години трупани неистини и прах
от куп любови, дето бавно натежават.
Боли така, че и душата си ще дам
на онзи дявол, който махне те в замяна.
Не занимавам Бог. Едва ли има храм,
във който болките изгарят със тамяна.
Боли ме... Не душата. Не и съвестта.
И не където са останали усмивки,
за други пазени, потънали в сметта.
А там, отдясно. Все боли ме. Без почивка. ...