Вдъхновение
С криле на лястовица Ти ще долетиш,
за да завиеш с клонки песни неизпяни.
Ще вземеш първата роса да освежиш,
дъха Ти ще раздвижи младите поляни.
В разпуканите пъпки вишнев цвят
ще зажужат безброй пчели красиво.
И ще закапе аромат във вид на листопад,
в шума на белите цветчета ще заспивам.
Ще ме събудиш за да продължа,
със кон по трудните места препускам.
От вдъхновената Ти сила ще летя
и без умора в стръмнините ще се спускам.
В арфата небесна на Твоята ръка
са всички благости и чудни тайни.
Без Тебе да живея все едно е да умра,
Ти – непресъхваща река с поточета безкрайни.
© Мария All rights reserved.
