пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
May 28, 2019, 11:05 AM

Вдъхновение 

  Poetry » Phylosophy
647 1 1
Видимо съм тук,
но всъщност съм далече.
Тялото ми е алиби,
рее се душата.
Свири до ухото ми свиреца,
ехото се слива с необята.
Жадна като риба край морето,
чакам отливът да ме приеме.
Глътка дъх и пясъкът се стеле,
миг и вечност, и безвремие.
Видимо съм тук,
но всъщност съм незрима. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Random works
: ??:??