Dec 16, 2005, 1:53 PM
Вече не помня...
Поисках теб да докосвам...
Господи, вече почти
не помня лицето ти.
Помня пуловера,
тъй безразличен.
Помня косата,
даже устните мъничко,
като изгрев
струящ светлина,
но очите ти бягат,
крият се някъде,
или някой с четка
и черна боя
ги размазва умишлено.
Исках дума една,
за да знам, че те има...
Все така ли, ветрове
ще ме блъскат натам,
дето е винаги зима...
Господи, вече почти
не помня лицето ти.
Помня пуловера,
тъй безразличен.
Помня косата,
даже устните мъничко,
като изгрев
струящ светлина,
но очите ти бягат,
крият се някъде,
или някой с четка
и черна боя
ги размазва умишлено.
Исках дума една,
за да знам, че те има...
Все така ли, ветрове
ще ме блъскат натам,
дето е винаги зима...
© Галя Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво!
-
Красиво!Хубаво и още нещо....
-
Благодаря, Румене, радвам се на вниманието ти!
-
Хареса ми, Галя! Накара ме да се върна в спомените си.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
