Fabiana (Галя Николова) Fabiana (Галя Николова)
7 222
Dec 16, 2005, 1:53 PM

Вече не помня...

  Poetry
911 0 4
Поисках теб да докосвам...
Господи, вече почти
не помня лицето ти.
Помня пуловера,
тъй безразличен.
Помня косата,
даже устните мъничко,
като изгрев
струящ светлина,
но очите ти бягат,
крият се някъде,
или някой с четка
и черна боя
ги размазва умишлено.
Исках дума една,
за да знам, че те има...

Все така ли, ветрове
ще ме блъскат натам,
дето е винаги зима...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0