Вече не я боли, не обича, не страда.
Тъжен дъжд не вали по лицето й младо.
Колко пъти прости, колко пъти повярва
в малките му лъжи и красиви тиради!
Беше винаги прав, а виновната - тя!
Умора се от гняв, любовта й умря.
Той сега е свободен - няма пречки, окови.
От нагона си воден следва жертвата нова.
Вече не я боли, не обича, не страда.
Тъжен дъжд не вали...Тя излезе от ада!
© Флориана All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
