Вече не я боли, не обича, не страда.
Тъжен дъжд не вали по лицето й младо.
Колко пъти прости, колко пъти повярва
в малките му лъжи и красиви тиради!
Беше винаги прав, а виновната - тя!
Умора се от гняв, любовта й умря.
Той сега е свободен - няма пречки, окови.
От нагона си воден следва жертвата нова.
Вече не я боли, не обича, не страда.
Тъжен дъжд не вали...Тя излезе от ада!