Вече претръпнах.
Нищо не ме боли.
С всичко се примирих.
Страданието захвърлих
далеч от мен.
Сърцето - не тъгува.
Душата - лети.
Няма вече болка, нито печал.
Чувствата заключих
с катинар голям
и ключа на никого не ще дам.
Любовта я запратих надалеч,
зад девет планини,
та чак в десета,
за да не се връща
никога при мен.
За теб нищо не остана.
От сега в сърцето ти
ще има дълбока рана.
denisima - 31.05.2013 г.
© Дени All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
