Вече претръпнах.
Нищо не ме боли.
С всичко се примирих.
Страданието захвърлих
далеч от мен.
Сърцето - не тъгува.
Душата - лети.
Няма вече болка, нито печал.
Чувствата заключих
с катинар голям
и ключа на никого не ще дам.
Любовта я запратих надалеч,
зад девет планини,
та чак в десета,
за да не се връща
никога при мен.
За теб нищо не остана.
От сега в сърцето ти
ще има дълбока рана.
denisima - 31.05.2013 г.
© Дени All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
