Jun 9, 2011, 11:08 AM

Вечер

  Poetry
618 0 2

Когато вечер

затваря се

цветът,

дали сънува той

поля и слънце?

Кое е бъдещето му -

есента, когато

ще опадат

и листенца,

и живот,

или пролетта,

когато семето

отново ще покълне?

Дали познава

своя кръговрат,

или

животът му

е собствен път

от спомени

и бъдеще?

Мечтите ти

какви са?

Когато вечер

се затваря

твоят цвят,

какво ти дава

силата да бъдеш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....