Вечер в Страната на спомените...10
(към цикъла :“Вечер в страната на спомените“)
Тежат натрапливо случайни ми́сли
и тъжен бродя сам във вечерта,
а късна Есен разпилява ли́сти
и бърза към разкоша на нощта...
След малко ще изгрее и Луната,
ще заблести безброя от звезди,
а аз – прегърнал страстно Самотата
ще тръгна по познатите следи...
... А те ме водят в пътя вероятен
до Вечерта на спомените пак – ...