Вечерна песен
Навярно съм дошъл от други ери,
от някой не така стоманен век,
Бог ми е скътал в името Валерий
човещинка за всеки жив човек,
понеже пустошта е безпределна,
ако е пътник – да го нагостя,
ако е стар приятел, да му стелна,
Жена ли е, да скъсам стрък цветя,
на мравката да сторя път към хляба,
преди в мравуняка си да ме приюти,
и да се случи туй, което трябва,
преди – смирен, да събера пети,
с надежда, че светът е бяла стая,
а не – за смет – мухлясала маза,
живея просто – дишам и мечтая,
събрал си тихо болките в сълза,
И някой ден в Господните тефтери,
щом хлътна след небесния светлик,
да се подпиша простичко – Валерий,
под всеки свой прекрасен земен миг.
© Валери Станков All rights reserved.
