Вечерна песен за неверници
ВЕЧЕРНА ПЕСЕН ЗА НЕВЕРНИЦИ
Покрай бездомника и песента търкулна се една монета,
И уморена стихна есента върху разбитите павета.
Заметна листопадните поли, подви коляно, седна бавно.
Забързани към светлото коли, нетърпеливи и парадни,
браздяха мрак и клисава мъгла и в дрипи чезнеха далеко.
Извеза студ със сребърна игла кристалните ни силуети.
И сенките намираха си дом, диханията – топла стряха.
А просякът изпрати мълчешком онези, дето тук не спряха.
Печален, ничий, кротко се смали, подпрян на тънката тояжка.
Разбра ли някой – даже да боли, той своя благослов ни праща?
© Валентина Йотова All rights reserved.
