Вечерно
Да ми липсваш, така да ми липсваш...
А душата ми тихо кърви.
Вечерта ни нашепва за истини,
под гърдите ми нещо боли.
Да те искам, така да те искам,
да разкъсвам на две всеки миг.
Неразбрана, измъчена стискам
до последно железни юзди.
Да те търся, така да те търся
из безкрайната сива земя.
Да се влюбя в едното отсъствие
и от нищото да те създам.
Да те чакам, така да те чакам,
дни, години, животи дори.
Като перлена мида в океана
недокосната с твоите очи.
Да обичам, така да обичам...
Всепоглъщаща тиха тъга.
Всички думи, които изричаме,
са завеса пред обреден храм.
Да се моля, така да се моля
за последната глътка вода.
Да живея макар и в пожари,
преродена от пепел и прах.
Да умирам, така да умирам,
всеки миг, в който ти си далеч.
Да боли, да кърви, да не спира
и във болката да съм до теб.
Да ми липсваш, така да ми липсваш...
Нямам сила дори за сълзи.
Вечерта ще нашепва за истини,
но накрая... със теб... ще заспим.
© Деси All rights reserved.
Поздравче!