Ве́черно вълшебство...
Вълшебният запой на сетивата
и на страстта внезапния каприз –
възторжено огъваха телата
ни, в по́лъха на ве́черният бриз...
В небето, също като в храмов ку́пол
увиснало над нас от Вечността,
за идващата нощ звездите стру́пал
бе Бог навярно... Сам и в самота...
... А над морето спускаше се бавно
отново вечер с дива красота
едно Предчувствие когато шавна – ...