Вечна е душата
Запалени са вече светлините на душата
от подадената искрена приятелска ръка
Не е вечна болката знам и се завръщам
като Феникс възкръснала от пепелта.
Безсмислието на мрака не акостира вече.
Смисълът на светлината се набива в очи.
А часът на сбъдването никак не е далече,
Мълчание неразумно, защо да ни гнети!
Краткостта на битието е илюзия измамна
Вечна е душата и осеяна с вдъхновение.
Време е тъмата с гръм и трясък да разпоря,
от погледа да блика жаждата за сбъдване.
Тази нощ изправен, до брега на сърцето ти
от сънено безмълвие в черно-бяло, уморен.
Очаквам да дочетеш отново ти душата моя,
защото единствено ти с очите само можеш.
