Вечна ли е любовта?
Очите ти – горещи въглени,
изгарят ме те с пламъци зелени.
Душата ми от чувства уморена е.
От погледа ти как да се спася?
Не мога и не искам да избягам,
от ласките на твоите ръце,
и знам, че с тебе се погубвам,
ранявам с обич моето сърце.
Стремя се към звезда недостижима,
но виждам – няма смисъл и в това.
Ала жаравата, в душата ми ранима,
ме кара да повярвам в чудеса.
На разума не съм подвластен, зная,
щом чувствата събудят се у мен.
Вървя унесен към безкрая,
по малко се убивам всеки ден.
А поривът на млада кръв гореща,
събужда в мен забравени неща.
Не ми ли вярваш? Няма младост вечна.
А вечна ли е любовта?
© Joakim from the grave All rights reserved.
Никой май не знае дали е вечна/