Красивите цвтетя на масата -
те винаги напомнят ми за теб.
За розата по пътя ни откъсната,
за спомена ми - даден и отнет.
И розата стоеше с дни
в бурканче пълно със вода.
Един ден се предаде и сломи,
пожълтяха нейните листа.
Дано тъй моята любов увяхне!
Дано като цветята е до време -
когато разделени са с водата,
умират и се свършва със туй бреме... ...