Вечна тъга
Ръката трепери, изпуска перото
и тръпки минават по гладката кожа безспирно.
Устни шептят в тишината
твоята песен. Немирно,
сърцето копнее за ласка от тебе...
Души ме, души ме небето,
земята и стаята пуста.
Не, няма надежда.
Небето - пак сиво.
Земята - пак глуха.
Нощем заспивам унило.
Дъх леден те вика отново
и кървави устни шептят твоето име -
напусто.
Викам те - глъхне викът ми,
чакам те - рани болят.
И тръгвам в бурята неукротима,
но не намирам правия път.
Ръката трепери, изпуска перото.
И ангели черни над мене летят.
Нощта крие твоето име.
Аз падам, де мъртви лежат...
Ледена тръпка в леглото премина.
Дъхът ми - от лед.
Помогни ми, любими!
И сълзите капят безчет...
Не чувствувам вече твойта ласка,
а дъждът превръща душата в ковчег.
Сама се убивам. По-бавно,
по-бавно забивай кинжала
в ледена плът...
и умирам... далече светът...
Въздишките парят убийствено.
Сега виждам те, истино,
но раните страшно болят!
© Паулина Зарева All rights reserved.
